Енциклопения на българския език

абнормен

[abˈnɔrmɛn]

абнормен значение:

1. (общо) Който се отклонява от установената норма или правило; необичаен, неправилен.
Ударение
абно̀рмен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
аб-нор-мен
Род
мъжки
Мн. число
абнормени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на абнормен

(общо)
  • Резултатите от кръвните изследвания показаха абнормени стойности.
  • В този регион се наблюдава абнормено количество валежи за сезона.

Антоними на абнормен

Как се пише абнормен

Грешни изписвания: обнормен, абнормален, абнурмен
Думата започва с представка аб- и корен норм. Пише се с а в началото.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:abnormis
От латинското ab- (от, извън) и norma (правило, модел). В българския език влиза вероятно чрез немски (abnorm) или френски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • абнормен растеж
  • абнормено поведение
  • абнормена ситуация