Енциклопения на българския език

Хипокрит

[xipoˈkrit]

Хипокрит значение:

1. (книжовен/архаичен) Лицемерен човек; притворник, който скрива истинските си чувства или намерения зад маска на добродетелност.
Ударение
хипокри'т
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
хи-по-крит
Род
мъжки
Мн. число
хипокрити
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на Хипокрит

(книжовен/архаичен)
  • В постъпките си той се прояви като завършен хипокрит.
  • Не бъди хипокрит, кажи какво мислиш наистина.

Антоними на Хипокрит

Как се пише Хипокрит

Думата е чуждица и следва транслитерацията на гръцкия корен hypo- като хипо-.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:hypokrités
От древногръцкото 'hypokrités' (актьор, преструващ се). Думата е навлязла като книжовен архаизъм или чрез преводи от западни езици (английски 'hypocrite', френски 'hypocrite').