Явор
Произход и етимология
Името Явор има изцяло славянски произход.
Етимологията му идва директно от названието на дървото явор (вид клен, Acer). В праславянския език думата е звучала като *avorъ.
То принадлежи към групата на така наречените „защитни“ имена, свързани с природата, които древните славяни са давали на децата си, за да ги предпазят от зли сили и болести чрез силата на гората.
Значение
- Символ на здраве и дълголетие: Тъй като яворът е здраво, силно и дълголетно дърво, основното послание, вложено в името, е пожелание детето да расте здраво, стройно и устойчиво на житейските бури.
- Музикалност: В миналото от дървесината на явора са се изработвали най-звънките кавали и гусли, затова името носи и скрит смисъл на човек с добра душа и „песенно“ сърце.
Исторически данни
Употребата на името Явор датира още от езическия период на славянските племена, населявали Балканския полуостров.
В българската история името се запазва през вековете благодарение на силната връзка на българина с природата. За разлика от библейските имена (като Иван или Георги), Явор е съхранено като част от фолклорната традиция.
През Възраждането името преживява своеобразен ренесанс като част от стремежа за завръщане към българските корени.
Популярност
В България името Явор е добре познато и харесвано, като попада в категорията на „класическите“ български имена.
Популярността му е стабилна през последните десетилетия, като често присъства в топ 100 на мъжките имена за новородени.
Извън България, името се среща в различни вариации в други славянски държави:
- Сърбия и Хърватия: Javor
- Чехия и Словакия: Javor (по-рядко срещано като лично име, по-често като топоним)
В поезията и изкуството
Името е неразривно свързано с българската литература и изкуство:
- Пейо Яворов: Най-значимата асоциация е с великия поет символист Пейо Крачолов, който приема псевдонима Яворов. Този псевдоним му е даден от Пенчо Славейков именно заради стройната му като явор фигура и мрачната му, но дълбока душевност.
- Фолклор: В народните песни „явор“ и „калина“ често се използват като метафори за влюбени младеж и девойка. Дървото явор често е възпявано като място, под което хайдутите се събират или където овчарят свири с кавала си.
Допълнителна информация
Имен ден: Явор празнува имен ден на Цветница (Връбница), празникът на цветята и дърветата, който се пада в неделята преди Великден.
Женски форми: Женският вариант на името е Явора, макар да се среща значително по-рядко.
Любопитно: Дървото явор се счита за носител на мистична енергия в българските поверия – вярвало се е, че сянката му дава сила.
На тази дата празнуват също:
Гергин, Невен, Карамфил, Бано, Банко, Върбан, Дилян, Елин, Здравко, Пламен, Росен, Цветан, Цветелин, Цено, Ясен, Аглика, Божура, Виола, Лилия, Цвета, Албена, Алиса, Биляна, Боряна, Ванеса, Вероника, Виолета, Дафина, Детелина, Диляна, Жасмина, Здравка, Иглика, Елина, Калина, Камелия, Лили, Лиляна, Лора, Малина, Маргарита, Невена, Ралица, Ренета, Росица, Цветанка, Цветелина, Цветомила, Цветомира, Ясмина, Теменужка