Божура
Произход и етимология
Името Божура е с изцяло български (славянски) произход и принадлежи към групата на т.нар. „цветни имена“.
- Етимологията му идва директно от названието на красивото пролетно цвете божур.
- Коренът на думата е свързан с местната флора и традиции, като няма преки аналози в западните езици, освен като буквален превод на цветето (Peony).
Значение
Значението на името е пряко обвързано със символиката на цветето божур в българския фолклор:
- Здраве и руменина: Най-силната асоциация е с израза „червен като божур“. Името се е давало с пожелание детето да бъде здраво, с червени бузи и пълно с живот.
- Женственост и красота: Символизира разцъфващата женска хубост през пролетта.
- Защита: В народните вярвания се е смятало, че името на цветето предпазва от „лоши очи“ и уроки.
Исторически данни
Исторически името Божура е било широко разпространено в патриархалното българско общество, особено в селските райони.
Традицията повелявала децата, родени около пролетните празници, да се кръщават на цветя или растения, за да вземат от силата на природата. Името се среща в османските данъчни регистри от българските земи още през XVIII и XIX век, което свидетелства за неговата устойчивост във времето като част от националната идентичност.
Популярност
В България: В миналото името е било доста популярно, но в съвременна България се среща по-рядко. Днес то се възприема като име с ретро чар и фолклорно звучене. По-често се среща сред по-възрастното поколение, макар че напоследък има лека тенденция за възраждане на старите български имена.
По света: Името е ендемично за българската култура и почти не се среща извън пределите на страната, освен в семейства на български емигранти, които искат да запазят връзката с родовите корени.
В поезията и изкуството
Името Божура заема специално място в българската литература и изкуство:
- Йордан Йовков: Безспорно най-известното художествено превъплъщение на името е в разказа „Божура“. Йовковата героиня е мургава, огнена и красива, превръщайки се в нарицателно за фатална и непокорна хубост.
- Народни песни: В българския фолклор често се пее за „мома Божура“ или се правят сравнения с цветето божур като символ на невястата или любимата.
Допълнителна информация
Имен ден: Носителките на името Божура празнуват на Цветница (Връбница) – празникът на цветята и върбовите клонки, който се пада в неделята преди Великден.
Вариации: Сродни форми на името са умалителното Божурка, както и мъжкият вариант Божур, който се среща изключително рядко.