Мирослава

Името Мирослава е със старобългарски и славянски произход.

То е двусъставно име, образувано от копените:

• „Мир“ – означаващо „мир“, „свят“ или „вселена“;
• „Слава“ – означаващо „слава“, „известност“ или „почит“.

Това е женската форма на мъжкото име Мирослав, което е едно от най-древните запазени славянски имена.

Буквалното значение на името се тълкува като „славна с мир“, „прославяща мира“ или „тази, която носи мир и слава“.

В народната традиция се смята, че името носи на притежателката си:

• Уравновесен и хармоничен характер;
• Способност да разрешава конфликти;
• Благородство и вътрешна сила.

Най-известната историческа личност с това име е българската княгиня Мирослава, дъщеря на цар Самуил.

Нейната история е документирана от византийския хронист Йоан Скилица:

• Мирослава се влюбва в пленения арменски благородник Ашот Таронит.
• Тя заплашва баща си със самоубийство, ако не ѝ позволи да се омъжи за него. Самуил се съгласява и изпраща младоженците да управляват Драч.
• По-късно, под влиянието на Ашот, Мирослава става съучастник в предаването на града на византийския император Василий II, което е трагичен момент в българската история.

Името Мирослава се радва на устойчива популярност в България, като се възприема за класическо, благозвучно и традиционно.

Извън границите на България, името е широко разпространено в други славянски държави:

• Чехия и Словакия: Името (Miroslava) е много популярно и често срещано.
• Полша: Среща се под формата Mirosława.
• Русия и Украйна: Също е добре познато и използвано.

Образът на Самуиловата дъщеря и самото име са вдъхновили редица творци в българската литература и изкуство:

• Иван Вазов: Пише историческата драма „Княгиня Мирослава“, в която разглежда личната драма и предателството на княгинята.
• Димитър Талев: В романа си „Самуил“ (част от знаменитата трилогия) Талев изгражда дълбок психологически портрет на Мирослава, описвайки я като страстна и своеволна натура.
• Кино: Образът ѝ присъства и в игралните филми, посветени на Първото българско царство.

Имен ден: Носителките на името Мирослава най-често празнуват на 5 май.

• На тази дата православната църква почита Света великомъченица Ирина.
• Връзката е смислова, тъй като името „Ирина“ на старогръцки означава „мир“, което съвпада с първия корен на Мирослава.

Галени форми: Най-честите съкращения и умалителни имена са: Мира, Мирка, Слава, Славка, Мири.