Аспарух

Произходът на името Аспарух е обект на задълбочени проучвания в езикознанието и историята. Съществуват две основни хипотези:

• Иранска (Сарматска/Аланска) теория: Това е водещата съвременна теория. Според нея името произлиза от средноперсийски език. Коренът „аспа“ (aspa) означава „кон“, а втората част се свързва с „рух“ (rauk), което означава „блестящ“, „светъл“ или „душа“.
• Тюркска теория: Според по-стари схващания, името се разглежда като съставено от тюркски корени, означаващи „бял конник“ или хищна птица (сокол), но тази теория губи популярност сред съвременните учени.

Името е засвидетелствано и в древни ирански надписи (напр. в Бехистунския надпис) като Asparuka.

Базирайки се на най-утвърдената иранска етимология, името Аспарух носи дълбока символика, свързана със силата и светлината:

• Най-точното преводно значение е „Този, който притежава блестящи коне“.
• Други тълкувания включват „Блестящият конник“ или „Светъл дух“.

Конят е бил свещено животно за прабългарите, символ на небесното начало, бързината и военната мощ. Следователно името е пожелателно за лидерство, благородство и победа.

Името е неразривно свързано с една от най-важните фигури в българската история – Хан Аспарух (ок. 640 – 700 г.), основателят на Дунавска България.

• Родословие: Той е третият син на хан Кубрат и принадлежи към рода Дуло.
• Събития: След разпадането на Стара Велика България, Аспарух повежда част от племената към Онгъла (делтата на Дунав). През 681 г., след решителна победа над византийския император Константин IV Погонат, той утвърждава създаването на българската държава на Балканите.
• Вариации: В историческите извори името се среща още като Исперих, Есперих или Аспар-хрук.

В съвременна България името Аспарух се счита за класическо, традиционно и изпълнено с патриотизъм.

• Разпространение: Макар да не е в топ 10 на най-популярните имена за новородени, то се среща редовно и се възприема като име с тежест и авторитет.
• Тенденции: Често се избира от родители, които искат да почетат българската история или да продължат родова традиция.
• Имен ден: Носителите на името нямат фиксиран църковен празник, но често празнуват на големи християнски празници или исторически дати, свързани с държавността.

Като символ на държавността, името и личността на Аспарух присъстват ярко в културата:

• Кино: Епосът „Хан Аспарух“ (1981) на режисьора Людмил Стайков е най-мащабната продукция в историята на българското кино, която увековечава името в масовото съзнание.
• Литература: Аспарух е главен герой в множество исторически романи (на автори като Антон Дончев, Вера Мутафчиева, Димитър Мантов), поеми и песни, възхваляващи създаването на държавата.
• Изобразително изкуство: Величествени паметници на хана се издигат в градовете Добрич, Варна, Стрелча и Исперих.

Допълнителни факти и топоними, свързани с името:

• География: Град Исперих в Североизточна България носи една от формите на името на хана.
• Аспарухов мост: Най-дългият мост в България, намиращ се във Варна, е кръстен на владетеля.
• Аспарухов вал: Название на система от отбранителни съоръжения, изградени по времето на Първото българско царство.
• Легенда: Най-известната легенда разказва как Аспарух забил меча (или копието) си в земята при Плиска и изрекъл думите: „Тук ще бъде България!“.