Мира

Името Мира има древни корени и се среща в различни култури, което води до няколко теории за неговия произход:

• Славянски произход: Най-разпространената теория за България свързва името с общославянския корен „мир“, който означава както „спокойствие“ и „липса на война“, така и „свят“ или „вселена“. Често се разглежда като съкратена форма на двусъставни имена като Мирослава, Станимира, Владимира, Красимира.
• Латински произход: Свързва се с латинската дума mira, която означава „чудна“, „удивителна“ (от глагола mirari - възхищавам се).
• Санскрит: В индийската култура името също съществува (Meera) и означава „океан“, „море“ или „граница“, но в българския контекст това значение е второстепенно.

Значението на името варира според етимологията, която се възприема:

• В българската традиция основното послание е „мирна“, „спокойна“, „носителка на хармония“.
• Ако се разглежда като производно на „свят“ (мир), може да се тълкува като „вселена“.
• През латинската призма то носи значението на „прекрасна“ и „възхитителна“.

Жените с това име често се асоциират с уравновесен характер, дипломатичност и вътрешна сила.

В исторически план в България името Мира първоначално не се е използвало като самостоятелно лично име, а е било галена форма (хипокористик) на дългите славянски имена, популярни през Средновековието (като Мирослава). Тези имена са носени от аристокрацията и са имали пожелателен характер – детето да донесе мир или да бъде прославено с мир.

Като официално и самостоятелно име започва да се регистрира масово през 20-ти век, когато навлиза модата на по-кратките и звучни имена. В църковната традиция името често се свързва със Света мъченица Ирина (тъй като „Ирина“ на гръцки също означава мир).

Името Мира се радва на устойчива популярност в България и по света.

• В България: Името е възприемано като класическо, но същевременно модерно и градско. То не е сред най-масовите имена (като Мария или Виктория), но поддържа стабилни позиции в регистрите на новородените, защото е кратко и благозвучно.
• По света: Мира е изключително космополитно име. То е популярно в славянските страни (Русия, Сърбия, Чехия), в испаноговорящия свят (заради значението „гледай“/„виж“ или „чудна“) и в Индия (заради поетесата светица Мирабай). Това го прави лесно разпознаваемо и удобно за хора, които пътуват често.

Благодарение на своята краткост и лесна рима (лира, спира, намира), името присъства често в изкуството.

• Музика: Световноизвестна носителка на името е Мира Аройо – българка, част от популярната британска електронна група Ladytron. В България името е популярно и в поп-фолк жанра.
• Обществени фигури: Известни българки с това име са социоложката Мира Радева и телевизионната водеща Мира Добрева.
• Поезия: Името често се използва в лириката като символ на жената, която носи покой на лирическия герой.

Имен ден: Носителките на името Мира могат да избират кога да празнуват, тъй като в православния календар няма светица, канонизирана точно с това име.

• Най-често празнуват на 5 май – денят на Св. великомъченица Ирина (значещо „мир“).
• Някои празнуват на Цветница (ако се свързва с пролетното обновление) или когато празнуват носещите името Мирослава.

Вариации: Мирка, Мири, Мими, Мирче.