Мариана

Името Мариана има древен и многопластов произход, като съществуват две основни теории за неговото възникване:

• Латински произход: Счита се за женска форма на римското родово име Marianus, което от своя страна произлиза от Marius. Според тази теория коренът се свързва с римския бог на войната Марс (Mars).
• Съставно име (Мария + Анна): В християнския свят, особено в православната и католическата традиция, името често се възприема като сливане на две от най-почитаните библейски имена – Мария (майката на Исус) и Анна (майката на Мария).

Значението на името Мариана се променя в зависимост от етимологичния му прочит:

• Ако се разглежда като производно на Мария и Анна, то носи посланието за „любима благодат“ или „тъжна благодат“ (тъй като Мария може да се тълкува като „море от горчивина“ или „любима“, а Анна означава „благодат“, „милост“).
• Свързано с римския корен Marius, името означава „принадлежаща на Марс“ или „мъжествена“.
• Често името се асоциира и с латинската дума mare (море), носещо значението на „морска“.

Историческите данни за името Мариана са обширни:

• В Римската империя името Мариана (и мъжката форма Марианус) е било разпространено сред аристокрацията.
• През Средновековието името набира популярност в Южна Европа (Испания, Португалия, Италия) поради силния култ към Дева Мария.
• В България името навлиза по-масово през периода на Възраждането, повлияно както от западната култура, така и от християнските традиции.
• Един от най-известните географски обекти, носещи това име, е Марианската падина – най-дълбоката точка на земната кора, наречена на испанската кралица Мариана Австрийска.

В България: Мариана е утвърдено класическо име. Най-голяма популярност бележи през 70-те и 80-те години на XX век. Въпреки че в последните години отстъпва на по-кратки и международни имена, то все още се среща често и попада в топ 50 на най-разпространените женски имена в страната.

По света: Името е изключително популярно в Латинска Америка (особено Бразилия и Мексико), Испания, Румъния и Чехия. В англоезичния свят също е познато, макар и по-рядко срещано.

Името Мариана присъства осезаемо в изкуството и литературата:

• Литература: Героиня с името Мариана участва в пиесата на Уилям Шекспир „Мяра за мяра“. По-късно, вдъхновен от нея, лорд Алфред Тенисън пише известната си поема „Мариана“.
• Живопис: Едно от най-емблематичните произведения на прерафаелита Джон Евърет Миле се нарича „Мариана“.
• Музика: В българската естрада и фолклор съществуват множество песни, възпяващи момиче с това име, което често е символ на красота и недостижимост.

Имен ден: Носителките на името Мариана празнуват основно на празника Успение Богородично (15 август), известен като „Голяма Богородица“. Някои празнуват и на Рождество Богородично (8 септември) или на деня на Света Анна (9 декември).

Умалителни форми: В България често се използват форми като: Мара, Мери, Мариянка, Маца, Марян.

Характер: Според народните вярвания и ономастиката, жените с това име се описват като емоционални, интуитивни и всеотдайни, съчетаващи твърдост (от Марс) и милосърдие (от Анна).