Борис

Произход и етимология

Произходът на името Борис е обект на дългогодишни научни спорове, като съществуват няколко основни теории:

• Прабългарска теория: Това е най-разпространената и научна теория. Смята се, че името произлиза от прабългарския (тюркски или ирански) корен. Свързва се с животното барс (снежен леопард) или от думата bori (вълк), която е тотемен символ.
• Монголска теория: Някои учени го свързват с монголската дума bogori, което означава „малък“ или „нисък“. В историческите хроники името на Кназ Борис I често се среща като Богорис.
• Славянска теория: Често се възприема като съкратена форма на Борислав (този, който се бори за слава), но повечето лингвисти смятат това за народна етимология, възникнала по-късно, за да се „славянизира“ името.

Значение на името

В зависимост от етимологичния корен, значението на името варира:

• Ако се приеме прабългарския произход (от „барс“ или „вълк“), името носи символиката на сила, хищност, смелост и непоколебимост.
• В контекста на съкращение от Борислав, значението се тълкува като „борец“ или „славен борец“.
• Според иранската теория, името може да означава „наследник“ или „божи дар“.

Днес името се асоциира най-вече с държавническо достойнство и лидерство.

Исторически данни

Името Борис е дълбоко вкоренено в българската и европейската история чрез няколко ключови фигури:

• Княз Борис I Михаил (Покръстител): Най-важната историческа личност с това име. Управлява България от 852 до 889 г. Той въвежда християнството като официална религия през 864 г. и приема учениците на Кирил и Методий, с което утвърждава славянската писменост и култура.
• Цар Борис II (956–971): Син на цар Петър I и внук на Симеон Велики, чието управление е белязано от войни с Византия и Киевска Рус.
• Цар Борис III (Обединител): Управлява България от 1918 до 1943 г. Изключително обичан от народа монарх, известен с дипломатическите си умения по време на Втората световна война и връщането на Южна Добруджа.

Името се разпространява и в Русия (чрез свети Борис, син на Владимир I), а оттам и в Западна Европа.

Популярност

Името Борис се радва на устойчива популярност:

• В България: Това е класическо, традиционно име, което никога не излиза от мода. Според данни на НСИ, то често попада в топ 20 на най-популярните мъжки имена за новородени.
• По света: Името е международно разпознаваемо. То е популярно в Русия, Сърбия и други славянски държави. Интересен феномен е популярността му в Западна Европа (Германия, Великобритания, Франция) и САЩ, където се възприема като екзотично, но лесно за произнасяне. Примери за известни личности са Борис Бекер (тенисист), Борис Джонсън (политик) и Борис Пастернак (писател).

Името в изкуството и културата

Името присъства значимо в световната култура:

• Литература и Опера: Най-известното произведение е трагедията „Борис Годунов“ от Александър Пушкин, която по-късно е адаптирана във великата опера на Модест Мусоргски.
• Българска литература: В българската поезия и проза името често се споменава в исторически контекст, възхвалявайки делата на Княз Борис I (например в творбите на Иван Вазов и в съвременни исторически романи като тези на Вера Мутафчиева и Фани Попова-Мутафова).
• Кино: Борис Карлоф (актьорът, изиграл чудовището на Франкенщайн) прави името популярно в Холивуд през 20-ти век.

Допълнителна информация

• Имен ден: Носителите на името Борис празнуват на 2 май (Борисовден), когато църквата почита паметта на Свети цар Борис-Михаил Покръстител.
• Женски аналози: Борислава, Боряна (макар Боряна да има и друга етимология – от „бор“).
• Умалителни форми: Борко, Боби, Боре.
• Любопитно: Това е едно от малкото български имена, които са навлезли в западния свят без промяна в звученето и правописа (Boris).