Мара

Мара е традиционно българско женско име, което се е утвърдило като самостоятелна форма, но произходът му е неразривно свързан с библейското име Мария. Етимологията му води към древноеврейското име Miryam (Мириам).

В българската традиция името се възприема като народна, по-земна и съкратена версия на Мария, която е навлязла дълбоко в бита още през Средновековието.

Тъй като е производно на Мария, името Мара носи същите многопластови значения, около които езиковедите все още спорят:

• „Любима“ или „Обичана от Бог“ (от египетския корен mry).
• „Горчива“ или „Море от горчивина“ (от еврейския корен mar).
• „Непокорна“ или „Бунтовна“.
• В някои тълкувания се свързва и със значението на „Госпожа“ или „Владетелка“.

Името има силно присъствие в историята на Балканите:

• Мара Бранкович (Мара Султан): Дъщеря на сръбския деспот Георги Бранкович и съпруга на султан Мурад II. Тя е била една от най-влиятелните жени през 15-ти век, играла ролята на дипломат и защитник на християнското население в Османската империя.
• Мара Белчева: Известна българска поетеса и интелектуалка, спътница в живота на Пенчо Славейков, която оставя трайна следа в българската литература.
• Мара Бунева: Българска революционерка и член на ВМРО, известна с атентата срещу сръбския юридически съветник Велимир Прелич в Скопие.

В миналото, особено през XIX и първата половина на XX век, Мара е било едно от най-разпространените имена в българските села и градове. То е звучало по-близко и „нашенско“ в сравнение с църковното Мария.

В съвременна България популярността му като официално записано име в акта за раждане намалява за сметка на пълната форма Мария или по-модерни кратки форми (като Мия или Марая), но все още е широко разпространено сред по-възрастното поколение.

Името Мара е един от най-често срещаните женски образи в българския фолклор и изкуство:

• Народни песни: Съществуват стотици песни с мотив „Мари, Маро, бяла Маро“ или „Хубава Мара“. Тя често е описвана като най-красивата мома в селото.
• „Мара Пепеляшка“: Това е българският фолклорен вариант на приказката за Пепеляшка, където героинята носи точно това име.
• Фразеологизми: Изразът „Мара Подробната“ е навлязъл дълбоко в разговорната реч като нарицателно за човек, който изпада в ненужни детайли.
• Литература: Елин Пелин и други класици често кръщават героините си Мара, за да подчертаят техния народен, селски произход и твърд характер.

Имен ден: Носещите името Мара празнуват заедно с Мария на големите християнски празници:

• 15 август – Успение Богородично (Голяма Богородица).
• 8 септември – Рождество Богородично (Малка Богородица).

Любопитно: В будистката митология „Мара“ е името на демона на изкушението и смъртта, но това е просто фонетично съвпадение и няма никаква етимологична връзка с българското женско име.