явочник
[ˈjavot͡ʃnik]
- Ударение
- я̀вочник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- я-воч-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- явочници
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:явка
Производна дума от 'явка' (тайно място за срещи, конспиративна квартира) + суфикс за деятел '-ник'. Коренът е свързан с глагола 'явя се' (появявам се).