Енциклопения на българския език

явност

[ˈjavnost]

явност значение:

1. (общо) Качество на нещо, което е открито, не е тайно и е достъпно за всички; очевидност.
2. (право) Принцип в съдопроизводството, изискващ разглеждането на делата да става в присъствието на граждани.
Ударение
я̀вност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
яв-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на явност

(общо)
  • Всички негови действия получиха пълна явност.
(право)
  • Принципът на явност беше спазен по време на процеса.

Синоними на явност

Антоними на явност

Как се пише явност

Грешни изписвания: явнос, явнуст
Думата завършва на наставката -ост.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:явѣ
Произлиза от старобългарското наречие 'явѣ' (явно, открито) и корена 'яв-', свързан с появяване, виждане.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • принцип на явност
  • давам явност
Фразеологизми:
  • изнасям на явност

Популярни търсения и запитвания за явност