ябълка
[ˈjabɐɫkɐ]
ябълка значение:
1. (ботаника) Сочен, обикновено кръгъл плод с червена, зелена или жълта кора и семки в сърцевината; плодът на ябълковото дърво.
2. (ботаника) Овощно дърво от рода Malus, семейство Розоцветни, което ражда тези плодове.
3. (анатомия) Част от тялото с изпъкнала, сферична форма (използва се главно в словосъчетания).
- Ударение
- я́бълка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- я-бъл-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- ябълки
Примери за използване на ябълка
(ботаника)
- Всеки ден изяждам по една зелена ябълка за здраве.
- Баба направи вкусен пай с печени ябълки и канела.
(ботаника)
- В градината посадихме две млади ябълки.
- Старата ябълка хвърляше дебела сянка.
(анатомия)
- Адамовата ябълка на мъжа потрепна при преглъщане.
- Очната ябълка е защитена от клепачите.
Синоними на ябълка
Как се пише ябълка
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*ablъko
Произлиза от праславянското *ablъko. Думата има индоевропейски корени и когнати в много езици (срв. немски 'Apfel', английски 'apple', руски 'яблоко').
Употреба
Чести словосъчетания:
- очна ябълка
- адамова ябълка
- златна ябълка
- райска ябълка
Фразеологизми:
- ябълката на раздора
- гнилата ябълка
- крушата не пада по-далеч от дървото (вм. ябълката)