юродив
[juˈrɔdif]
- Ударение
- юро̀див
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ю-ро-див
- Род
- мъжки
- Мн. число
- юродиви
Как се пише юродив
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ѫродъ / юродъ
Свързано с корена 'род', но с представка за отрицание или девиация, означаващо първоначално 'изрод', 'глупак', а по-късно придобило специфичен религиозен смисъл.
Употреба
Чести словосъчетания:
- юродив заради Христа