Енциклопения на българския език

юрод

[ˈjurot]
Ударение
ю̀род
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ю-род
Род
мъжки
Мн. число
юроди
Докладвай грешка в описанието

Как се пише юрод

Грешни изписвания: юрот, йурод, юруд

Думата завършва на звучна съгласна д, която при изговор се обеззвучава в 'т', но правописът изисква д (проверка: юроди).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ѫродъ
Произлиза от старобългарската дума 'ѫродъ' (глупав, безумен), свързана с корена 'род' и отрицателната частица/представка, индикираща израждане. В християнската традиция придобива специфичен смисъл.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • юрод божий