юначе
[ju.nɐˈt͡ʃɛ]
юначе значение:
1. (пряко) Малък юнак; момче, което проявява смелост и сила (често се използва гальовно за малко момченце или бебе от мъжки пол).
- Ударение
- юначѐ
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ю-на-че
- Род
- среден
- Мн. число
- юначета
Примери за използване на юначе
(пряко)
- Спи, мое малко юначе.
- Голямо юначе си, щом не плачеш!
Как се пише юначе
Грешни изписвания: юнъче
Пише се с ю в началото и окончание -е, характерно за умалителни съществителни в среден род.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:юнак
Умалителна форма на 'юнак' с наставката '-че'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- българско юначе
- малко юначе