Енциклопения на българския език

юбилей

[jubiˈlɛj]

юбилей значение:

1. (общо) Годишнина (обикновено кръгла) от живота или дейността на лице, съществуването на учреждение или от някое паметно събитие.
2. (събитие) Тържеството, с което се отбелязва такава годишнина.
Ударение
юбилѐй
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ю-би-лей
Род
мъжки
Мн. число
юбилеи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на юбилей

(общо)
  • Училището празнува своя 100-годишен юбилей.
  • Златен юбилей на сватбата.
(събитие)
  • Бях поканен на юбилея на професора.

Как се пише юбилей

Грешни изписвания: юбилеи, юбйлей
Думата завършва на в единствено число (един юбилей). В множествено число окончанието е (много юбилеи). Формата 'юбилея' е членувана форма за мъжки род (кратък член).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:iubilaeus
През къснолатинското 'iubilaeus' от староеврейската дума 'yōbhēl' (овен, рог на овен), с която се е възвестявала 'юбилейната година' (на всеки 50 години), когато робите са били освобождавани.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • златен юбилей
  • сребърен юбилей
  • кръгъл юбилей
  • честитя юбилея

Популярни търсения и запитвания за юбилей