ь
[er ˈmalɐk]
ь значение:
1. (езикознание) Двадесет и осмата буква от българската азбука, наречена 'ер малък'. Няма собствена звукова стойност, а обозначава мекостта на предходната съгласна пред гласната 'о'.
- Част на речта
- съществително име, символ
- Сричкоделение
- ер-ма-лък
- Род
- мъжки
Примери за използване на ь
(езикознание)
- В думата 'синьо' буквата 'ь' омекотява 'н'.
- Думата 'ь' не може да стои в началото на изречението.
Как се пише ь
Грешни изписвания: й
В съвременния български език ь се пише само и единствено пред буквата о (напр. синьо, гьол, актьор). Никога не се пише в края на думата или пред други гласни.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ь (ерь)
Буква от кирилицата, наследник на старобългарския 'ер малък' (ерь). В миналото е обозначавала свръхкратък гласен звук, днес служи само за омекотяване.