Енциклопения на българския език

щастливо

[ʃtɐsˈtlivo]

щастливо значение:

1. (пряко) По начин, изразяващ радост, задоволство или късмет.
2. (пряко) Придружено с късмет, сполука или успех.
Ударение
щастлѝво
Част на речта
наречие, прилагателно име
Сричкоделение
ща-стли-во
Род
среден
Мн. число
щастливи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на щастливо

(пряко)
  • Те живяха щастливо до края на дните си.
  • Детето се усмихна щастливо на майка си.
(пряко)
  • Пътуването завърши щастливо въпреки бурята.
  • Всичко се размина щастливо.

Как се пише щастливо

Думата съдържа съгласната т в групата -стл-. Проверката се прави с основната форма щастие, където звукът се чува ясно.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съчѧстие
Произлиза от корена на съществителното 'щастие'. Старобългарската форма 'съчѧстие' се образува от 'съ' (добър) и 'чѧсть' (част, дял, съдба), означаващо буквално 'с добра част/съдба'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • живея щастливо
  • завършвам щастливо
  • щастливо детство