шума
[ˈʃumɐ]
шума значение:
1. (ботаника/бит) Събирателно понятие за листата на дърветата (обикновено когато са окапали и изсъхнали, или като фураж).
2. (диалектно/поетично) Гора, горист район.
- Ударение
- шу̀ма
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- шу-ма
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на шума
(ботаника/бит)
- Есента покри пътеките с жълта шума.
- Събраха суха шума за храна на животните през зимата.
(диалектно/поетично)
- Хванаха гората, скриха се в шумата.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*šuma
Старобългарска дума, произлизаща от праславянското *šuma (гора, листак). Връзката е звукоподражателна – от шума, който издават листата.
Употреба
Чести словосъчетания:
- суха шума
- букова шума
- шума и трева
Фразеологизми:
- правя някого на шума