Енциклопения на българския език

шубрак

[ʃuˈbrak]

шубрак значение:

1. (пряко) Място, обрасло гъсто с ниски дървета, храсти и тръни; гъсталак.
Ударение
шубра̀к
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
шуб-рак
Род
мъжки
Мн. число
шубраци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на шубрак

(пряко)
  • Дивечът се скри дълбоко в непроходимия шубрак.
  • Пътеката изчезна и ние трябваше да се провираме през бодливите шубраци.

Синоними на шубрак

Антоними на шубрак

Как се пише шубрак

Грешни изписвания: шобрак, шубраг, шубрък
Думата завършва на звучна съгласна к, която при изговор се обеззвучава, но при проверка във формите за множествено число (шубраци) се запазва.

Етимология

Произход:Български / Турски
Оригинална дума:шума / çöp
Произходът не е напълно изяснен. Свързва се или с корена *шум-* (шума - листа) и наставка *-ак* с вметнато 'бр', или е заемка/калка от турски думи, свързани с гъсталак и клечки (напр. *çöp*).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • гъст шубрак
  • непроходим шубрак
  • крия се в шубрака