шницел

[ˈʃnit͡sɛl]

шницел значение:

1. (кулинария) Ястие, приготвено от тънко парче месо (телешко, свинско или пилешко), което е начукано, панирано в брашно, яйце и галета, и изпържено в мазнина.

2. (кулинария (българска специфика)) Ястие от кайма, омесена с подправки и хляб, оформена като плоско парче, панирана и изпържена (шницел от кайма).

Ударение: шнѝцел
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: шни-цел
Род: мъжки
Мн. число: шницели

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на шницел

(кулинария)

Виенският шницел традиционно се прави от телешко месо.
Поръчах си шницел с гарнитура от картофена салата.

(кулинария (българска специфика))

В столовата сервираха шницели от кайма.

Как се пише шницел

Грешни изписвания: шничел, шнитцел, шнйцел

Думата се пише без т пред ц, въпреки немския оригинал (Schnitzel), съобразно фонетичната транскрипция на български.

Етимология

Произход:Немски

Оригинална дума:Schnitzel

Заемка от немското *Schnitzel*, умалително на *Schnitt* (отрязък, резен), произлизащо от глагола *schneiden* (режа).

Употреба

Чести словосъчетания:

виенски шницел
шницел по ловджийски
паниран шницел