Енциклопения на българския език

чупка

[ˈt͡ʃupkɐ]

чупка значение:

1. (пряко) Място, където права линия или повърхност променя рязко посоката си; гънка, извивка, ъгъл.
2. (разговорно) Характерно движение на тялото (обикновено в кръста) при танц, често свързано с ориенталски ритми.
3. (жаргон) Използва се като подкана за бързо напускане на мястото; изчезвай, махай се.
Ударение
чу̀пка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
чуп-ка
Род
женски
Мн. число
чупки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на чупка

(пряко)
  • Пътят прави остра чупка наляво.
  • По ръкава на сакото се бяха образували грозни чупки.
(разговорно)
  • Тя играеше кючек с много чупки в кръста.
(жаргон)
  • Айде, чупка оттук, че пречиш!
  • Давай чупка, докато не са дошли полицаите.

Антоними на чупка

Как се пише чупка

Грешни изписвания: чюпка, чубка, чопка

Думата се пише с у (не с ю) и с п (проверка: чупя, не чубя).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:чупя
Произлиза от глагола 'чупя' с наставка '-ка'. Първоначално означава мястото на счупване или прегъване.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • остра чупка
  • чупка в кръста
  • правя чупки
Фразеологизми:
  • удрям една чупка