Енциклопения на българския език

чуждица

[ˈt͡ʃuʒdit͡sɐ]

чуждица значение:

1. (езикознание) Дума или израз, заети от чужд език, които имат точен съответсвие в родния език и чиято употреба често се счита за излишна или стилистично неуместна.
2. (общо) Заемка (по-широк смисъл, понякога използвано като синоним, но с нюанс на чуждост).
Ударение
чуждѝца
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
чуж-ди-ца
Род
женски
Мн. число
чуждици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на чуждица

(езикознание)
  • Речта му беше пълна с модерни чуждици, които дразнеха слушателите.
  • Вместо 'креативен', можем да използваме българската дума 'творчески', за да избегнем чуждицата.
(общо)
  • Езикът ни е обогатен с много чуждици през вековете.

Синоними на чуждица

Антоними на чуждица

Как се пише чуждица

Грешни изписвания: чуждицъ, чушдица, чождица, чуждйца
Пише се с ж (чуждица), проверка с думата чужд.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:чужд
Умалителна или конкретизираща форма от прилагателното 'чужд' с наставка '-ица'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ненужна чуждица
  • речник на чуждиците