човеколюбие
[tʃovɛkoˈʎubiɛ]
човеколюбие значение:
1. (етика) Любов към хората, готовност да се помага на другите; хуманизъм, алтруизъм.
- Ударение
- човеколю̀бие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- чо-ве-ко-лю-би-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на човеколюбие
(етика)
- Той прояви истинско човеколюбие, като дари цялото си богатство за сираци.
- Акт на християнско човеколюбие.
Синоними на човеколюбие
Антоними на човеколюбие
Как се пише човеколюбие
Слято писане като една дума. Свързваща гласна о.
Етимология
Произход:Български (калка)
Оригинална дума:човек + любя
Буквален превод (калка) на гръцката дума 'филантропия' (φιλανθρωπία) - обич към човека.
Употреба
Чести словосъчетания:
- проявявам човеколюбие
- искрено човеколюбие