Енциклопения на българския език

човеколюбив

[tʃovɛkoljuˈbiv]

човеколюбив значение:

1. (етика/психология) Който изпитва любов към хората, проявява хуманност, състрадание и грижа за другите.
Ударение
човеколюби'в
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
чо-ве-ко-лю-бив
Род
мъжки
Мн. число
човеколюбиви
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на човеколюбив

(етика/психология)
  • Той беше известен като изключително човеколюбив лекар, който помагаше на бедните безплатно.
  • Човеколюбивите жестове са рядкост в днешното забързано време.

Антоними на човеколюбив

Как се пише човеколюбив

Сложна дума с две основи, свързани със съединителна гласна о.

Етимология

Произход:Старобългарски / Гръцки
Оригинална дума:човек + любя
Сложна дума, съставена от основите на 'човек' и глагола 'любя' (обичам), свързани с гласната 'о'. Представлява калка (буквален превод) на гръцката дума 'philanthropos'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • човеколюбива дейност
  • човеколюбиви подбуди