Енциклопения на българския език

читател

[tʃiˈtatɛl]

читател значение:

1. (общо) Човек, който чете книги, вестници, списания или други текстове.
2. (библиотечно дело) Посетител на библиотека, който ползва нейния фонд.
Ударение
чита̀тел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
чи-та-тел
Род
мъжки
Мн. число
читатели
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на читател

(общо)
  • Внимателният читател ще забележи скритата ирония в текста.
  • Тази книга е предназначена за широкия кръг читатели.
(библиотечно дело)
  • Библиотеката издаде нови карти на своите редовни читатели.

Синоними на читател

Как се пише читател

Грешни изписвания: четател, чйтател, читътел
Думата се пише с и в корена (чит-), въпреки че глаголът е 'чета'. Това е стара форма на корена, запазена в 'прочитам', 'изчитам'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чисти (чести)
От глагола 'чета' + суфикс '-тел' за лице, извършващо действието. Коренът е със славянски произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • редовен читател
  • запален читател
  • широк кръг читатели
читател : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник