Енциклопения на българския език

чиновничество

[t͡ʃiˈnɔvnit͡ʃɛstvo]

чиновничество значение:

1. (социология) Съсловието на чиновниците; съвкупността от всички държавни или административни служители.
2. (преносно) Характерното за чиновника поведение – формализъм, бездушие, стриктно следване на предписанията без творчество.
Ударение
чино́вничество
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
чи-нов-ни-че-ство
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на чиновничество

(социология)
  • Дребното чиновничество често понасяше тежестта на административните реформи.
  • Цялото столично чиновничество се събра на площада.
(преносно)
  • В действията му прозираше сухо чиновничество и липса на емпатия.

Как се пише чиновничество

Пише се с и в първата сричка (от чин). Наставката е -ество.

Етимология

Произход:Руски/Български
Оригинална дума:чиновник
Произлиза от съществителното 'чиновник' (служител с чин) + наставка '-ество' за събирателност или абстрактно понятие. Коренът е 'чин'.
чиновничество : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник