Енциклопения на българския език

чиновнически

[t͡ʃinɔvnit͡ʃɛski]

чиновнически значение:

1. (пряко) Който се отнася до чиновник или до чиновническото съсловие; служебен.
2. (преносно) Който е формален, бездушен, сух, типичен за бюрократ.
Ударение
чино̀внически
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
чи-нов-ни-чес-ки
Род
мъжки
Мн. число
чиновнически
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на чиновнически

(пряко)
  • Тя заемаше висок чиновнически пост в министерството.
  • Чиновническата заплата беше скромна, но сигурна.
(преносно)
  • Отговориха ни с типичен чиновнически език, без да решат проблема.
  • Проявиха чисто чиновническо бездушие към съдбата на хората.

Антоними на чиновнически

Как се пише чиновнически

Пише се с 'и' в първата сричка. Наставката е '-ески' (с 'с', не със 'з').

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:чиновник
Произлиза от съществителното 'чиновник', което е заемка от руски език (свързано с думата 'чин' – ранг, степен).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • чиновнически манталитет
  • чиновнически апарат
  • чиновнически подход
чиновнически : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник