Енциклопения на българския език

честота

[t͡ʃɛstoˈta]

честота значение:

1. (общо) Качеството на нещо да се случва или появява често; наситеност на проявите във времето.
2. (физика) Физична величина, изразяваща броя на периодичните трептения за единица време. Измерва се в херци (Hz).
3. (радиотехника) Определен диапазон на радиовълни, използван за излъчване на сигнал.
Ударение
честота̀
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
чес-то-та
Род
женски
Мн. число
честоти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на честота

(общо)
  • Честотата на инцидентите намаля след въвеждането на новите мерки.
  • Дишането му беше с голяма честота.
(физика)
  • Токът в мрежата има честота 50 херца.
  • Ултразвукът е звук с честота, по-висока от тази, която човешкото ухо може да възприеме.
(радиотехника)
  • Предавателят излъчва на честота 105.6 мегахерца.
  • Трябва да настроиш радиото на правилната честота.

Антоними на честота

Как се пише честота

Грешни изписвания: чистота, честута
Да се прави разлика между честота (от чест, често) и чистота (от чист, хигиена).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чѧстъ
Произлиза от прилагателното 'чест' (гъст, начесто разположен) + наставка -ота. Сродна с общославянския корен.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • радио честота
  • сърдечна честота
  • ниска честота
  • висока честота