челебия
[t͡ʃɛlɛˈbijɐ]
челебия значение:
1. (исторически/архаично) Почетно название или титла за образован, знатен християнин или търговец в Османската империя; господин.
2. (преносно/остаряло) Възпитан, изтънчен и благороден човек; галантен мъж.
- Ударение
- челебѝя
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- че-ле-би-я
- Род
- мъжки
- Мн. число
- челебии
Примери за използване на челебия
(исторически/архаично)
- Стефан челебия беше уважаван търговец в града.
- В старите хроники го наричат Иванчо челебия.
(преносно/остаряло)
- Държи се като истински челебия.
Синоними на челебия
Антоними на челебия
Как се пише челебия
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:çelebi
Заемка от турски език (çelebi), означаваща „господин“, „възпитан човек“, „образован мъж“. Исторически използвана в Османската империя като титла.