Енциклопения на българския език

чанта

[ˈtʃantɐ]

чанта значение:

1. (пряко) Предмет от кожа, плат или друг материал с дръжка или презрамка, служещ за пренасяне на лични вещи, документи и други предмети.
Ударение
ча̀нта
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
чан-та
Род
женски
Мн. число
чанти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на чанта

(пряко)
  • Тя си купи нова кожена чанта за официални събития.
  • Забравих си чантата в автобуса.

Синоними на чанта

Как се пише чанта

Грешни изписвания: чънта
Думата се пише с 'а' в корена.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:çanta
Заемка от турски език (çanta), която вероятно има персийски корени. Навлязла в българския език по време на османското владичество.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дамска чанта
  • ръчна чанта
  • ученическа чанта
  • спортна чанта
Фразеологизми:
  • в кърпа вързано (в чанта)

Популярни търсения и запитвания за чанта

чанта : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник