чан
[t͡ʃan]
чан значение:
1. (етнография) Гласовит звънец с конусовидна форма, отлят от мед и калай, който се окачва на шията на водещите животни в стадото.
- Ударение
- ча̀н
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- чан
- Род
- мъжки
- Мн. число
- чанове
Примери за използване на чан
(етнография)
- Гласът на родопските чанове се чуваше от километри.
- Овчарят почистваше стария чан.
Как се пише чан
Думата се пише с а. Правописът следва фонетичния принцип и етимологията от турски.
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:çan
Заета от турската дума 'çan' (камбана), която е звукоподражателна по произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- родопски чан
- глас на чан
- дрънчене на чанове