звънец
[zvɐˈnɛt͡s]
звънец значение:
1. (техника) Метален предмет с езиче или електрически уред за произвеждане на звънлив звук (за сигнал).
2. (ботаника) Тревисто растение с цветове, наподобяващи формата на камбанка (Rhinanthus).
- Ударение
- звънѐц
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- звъ-нец
- Род
- мъжки
- Мн. число
- звънци
Примери за използване на звънец
(техника)
- Училищният звънец би за край на часа.
- Някой натисна звънеца на входната врата.
(ботаника)
- По поляната цъфтяха жълти звънци.
Как се пише звънец
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:звънъ
Произлиза от 'звън' (звук) с умалителна/предметна наставка '-ец'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- електрически звънец
- училищен звънец
- звънец на велосипед
Фразеологизми:
- бия звънеца