Енциклопения на българския език

чакрък

[t͡ʃɐˈkrɤk]

чакрък значение:

1. (техника/бита) Ръчен дървен уред за предене на вълна или памук, задвижван с колело.
2. (техника) Прост механизъм (лебедка) с вал и въже за вадене на вода от кладенец или повдигане на тежести.
3. (разговорно/медицина) Става на тялото (често в контекста на изкълчване или наместване от 'чакръкчия').
Ударение
чакръ̀к
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
чак-рък
Род
мъжки
Мн. число
чакръци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на чакрък

(техника/бита)
  • Бабата седеше до огнището и въртеше стария чакрък.
(техника)
  • Кофата тупна във водата и той започна да върти чакръка, за да я извади.
(разговорно/медицина)
  • Ходи при чакръкчия да му намести кръста, че му се разместил някой чакрък.

Синоними на чакрък

Как се пише чакрък

Грешни изписвания: чесрък, чакрак, чъкрък
Пише се с а в първата сричка и ъ във втората. В множествено число 'к' преминава в 'ц' (чакръци).

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:çıkrık
Заемка от турски език (çıkrık), означаваща колело, макара или чекрък.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • въртя чакрък
  • кладенец с чакрък