цепка
[ˈt͡sɛpkɐ]
цепка значение:
1. (пряко) Малък, тесен отвор, пукнатина или резка върху повърхност.
2. (бита) Отцепено парче дърво, предназначено за горене.
3. (облекло) Специално направен разрез на пола, рокля или дреха за свобода на движението или ефект.
- Ударение
- це'пка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- цеп-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- цепки
Примери за използване на цепка
(пряко)
- Светлината влизаше през цепката на вратата.
- Пуснах монетата в цепката на касичката.
(бита)
- Хвърли две цепки в огъня, за да се разгори.
- Събра сухи цепки за камината.
(облекло)
- Роклята имаше дълга цепка отстрани.
Как се пише цепка
Грешни изписвания: цебка
Проверка за звучност: цепя (гласна след 'п'), следователно се пише с 'п'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:цепя
От глагола 'цепя' + умалителна/резултативна наставка '-ка'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- цепка на рокля
- дървена цепка
- цепка на устната
Фразеологизми:
- няма цепка
- гледам през ключалката (цепката)