Енциклопения на българския език

цензор

[ˈt͡sɛnzor]

цензор значение:

1. (общество / политика) Длъжностно лице, което осъществява цензура – преглежда печатни издания, филми, кореспонденция и др., за да ограничи разпространението на нежелана информация.
2. (история) Висш служител в Древен Рим, отговарящ за преброяването на гражданите и надзора върху нравите.
3. (преносно) Строг критикар на чуждото поведение и морал.
Ударение
цѐнзор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
цен-зор
Род
мъжки
Мн. число
цензори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на цензор

(общество / политика)
  • Цензорът е задраскал цели пасажи от писмото на войника.
  • В тоталитарните режими ролята на цензора е ключова за пропагандата.
(история)
  • Катон Стари е един от най-известните римски цензори.
(преносно)
  • Тя се превърна в самозван цензор на облеклото на младите момичета.

Синоними на цензор

Как се пише цензор

Грешни изписвания: цензър, цензур

Пише се с о в последната сричка.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:censor
От латински 'censor' – висш магистрат в Древен Рим, който следял за преброяването на населението и обществения морал (от 'censere' – оценявам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • военен цензор
  • строг цензор

Популярни търсения и запитвания за цензор