целебност
[t͡sɛˈlɛbnost]
целебност значение:
1. (медицина/фолклор) Свойството на вещество, място или действие да лекува и възстановява здравето; лековитост.
- Ударение
- целѐбност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- це-леб-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- целебности
Примери за използване на целебност
(медицина/фолклор)
- Минералните извори са известни със своята целебност от древността.
- Вярваха в целебността на билките, брани по Еньовден.
Синоними на целебност
Как се пише целебност
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:цѣлъ
От прилагателното 'целебен' (лековит). Коренът е свързан със старобългарското 'цѣлъ' (здрав, цял) и глагола 'цѣлити' (лекувам).