хълцане
[xɤlt͡sɐnɛ]
хълцане значение:
1. (физиология) Неволево, рязко и звучно поемане на въздух, причинено от спазматично свиване на диафрагмата.
2. (пряко) Издаване на пресекливи звуци при силен плач.
- Ударение
- хъ̀лцане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- хъл-ца-не
- Род
- среден
- Мн. число
- хълцания
Примери за използване на хълцане
(физиология)
- Хълцането продължи повече от десет минути и нищо не помагаше.
- Дадох му чаша вода, за да спре хълцането.
(пряко)
- Детето се успокои, но хълцането от плача продължи още дълго.
Синоними на хълцане
Как се пише хълцане
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:хълцам
Звукоподражателен произход, имитиращ звука, издаван при рязкото поемане на въздух.
Употреба
Чести словосъчетания:
- неконтролируемо хълцане
- пристъп на хълцане