хукна
[ˈxuknɐ]
- Ударение
- ху̀кна
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- хук-на
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- хуквам
Как се пише хукна
Етимология
Произход:Български (звукоподражателен)
Оригинална дума:хук
Звукоподражателен произход от корен 'хук', наподобяващ звука от бързо профучаване на въздух или рязко движение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- хукна да бяга
- хукна през глава
Фразеологизми:
- хукна като щурав
- хукна като изоглавен