Енциклопения на българския език

храбър

[ˈxrabɐr]

храбър значение:

1. (пряко) Който не изпитва страх в опасност; смел, доблестен.
Ударение
хра̀бър
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
хра-бър
Род
мъжки
Мн. число
храбри
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на храбър

(пряко)
  • Храбър войн защити крепостта до последен дъх.
  • Трябва да си много храбър, за да признаеш грешките си.

Антоними на храбър

Как се пише храбър

Грешни изписвания: храбaр, храбар
Думата съдържа непостоянно ъ. В мъжки род е храбър, но в женски, среден род и множествено число гласната изпада (храбра, храбро, храбри).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*xorbъrъ
Старинна славянска дума, произлизаща от праславянското *xorbъrъ. Сродна със старонемското arib- (силен, буен).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • храбър шивач
  • храбър войник
  • храбра постъпка

Популярни търсения и запитвания за храбър

храбър : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник