хол
[xɔl]
хол значение:
1. (Бит) Най-голямата стая в апартамент или къща, предназначена за посрещане на гости и за всекидневен престой на семейството.
- Ударение
- хо̀л
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- хол
- Род
- мъжки
- Мн. число
- холове
Примери за използване на хол
(Бит)
- Семейството се събра в хола да гледа телевизия.
- Купихме нов диван за хола.
Синоними на хол
Как се пише хол
Грешни изписвания: холи
Правилната форма за множествено число на едносрични съществителни от мъжки род е с окончание -ове: холове.
Етимология
Произход:Английски
Оригинална дума:hall
Заета от английската дума 'hall' (зала, вестибюл), вероятно през руски или френски език. В българския език значението се е специализирало за основната приемна стая в жилището.
Употреба
Чести словосъчетания:
- просторен хол
- мебели за хол
- преходен хол