Енциклопения на българския език

хечбек

[xɛt͡ʃˈbɛk]

хечбек значение:

1. (автомобилизъм) Вид лек автомобил с една или две редици седалки, при който задната част е скъсена и има врата (капак), отваряща се нагоре, осигуряваща достъп до багажното отделение, което е обединено с пътническия салон.
Ударение
хечбèк
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
хеч-бек
Род
мъжки
Мн. число
хечбеци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на хечбек

(автомобилизъм)
  • Новият модел се предлага както като седан, така и като хечбек.
  • За градско шофиране предпочитам компактен хечбек заради по-лесното паркиране.

Антоними на хечбек

Как се пише хечбек

Грешни изписвания: хеджбек, хечбег, хеджбег

Думата се изписва с ч и к в края, следвайки транскрипцията на английския оригинал hatchback. Проверка: формата за мн.ч. е хечбеци (звукът 'к' преминава в 'ц'), което доказва наличието на беззву съгласна 'к' в края.

Етимология

Произход:Английски
Оригинална дума:hatchback
Заемка от английски език, съставена от думите 'hatch' (люк, капак) и 'back' (гръб, задна част). Терминът навлиза в българския език през втората половина на XX век с развитието на автомобилостроенето.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • хечбек с пет врати
  • спортен хечбек
  • компактен хечбек