харман
[xɐrˈman]
харман значение:
1. (земеделие / историческо) Равно, утъпкано място на открито, където в миналото се е вършеело житото (отделяне на зърното от класовете).
2. (тютюнопроизводство) Смес от различни сортове тютюн за постигане на определен вкус и аромат; процесът на смесване.
3. (разговорно) Безразборна смесица от неща; бъркотия (по-рядка употреба).
- Ударение
- харма̀н
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- хар-ман
- Род
- мъжки
- Мн. число
- хармани
Примери за използване на харман
(земеделие / историческо)
- Селяните събраха снопите на хармана и впрегнаха конете за вършитба.
- Старият харман беше обрасъл с трева, но още личаха границите му.
(тютюнопроизводство)
- Майсторът приготви специален харман от ориенталски тютюни.
- Качеството на цигарите зависи до голяма степен от правилния харман.
(разговорно)
- В главата му беше пълен харман от мисли и чувства.
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:harman
Заемка от турски *harman*, която произлиза от персийската *hirmen* (купчина, гумно). Думата е навлязла трайно в балканските езици по време на османския период.
Употреба
Чести словосъчетания:
- тютюнев харман
- вършея на хармана
Фразеологизми:
- вдигам пушилка като на харман