Енциклопения на българския език

хапя

[ˈxapʲɐ]

хапя значение:

1. (пряко) Забивам зъби в нещо или някого; късам с зъби.
2. (преносно) За насекоми или влечуги – жиля, кълва, причинявам болка чрез убождане.
3. (преносно) Говоря язвително, обиждам с остри думи.
Ударение
ха̀пя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
ха-пя
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
хапя се
Видова двойка
ухапя
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на хапя

(пряко)
  • Кучето хапя непознатите, ако влязат в двора.
  • Внимавай, този папагал хапе!
(преносно)
  • Комарите хапят лошо край реката вечер.
  • Змията го е ухапала по крака.
(преносно)
  • В статиите си той често хапе политическите си противници.
  • Езикът ѝ хапе по-лошо от змия.

Синоними на хапя

Как се пише хапя

Грешни изписвания: хапа, хъпя
Глаголът е от II спрежение. В 1 л. ед.ч. завършва на -я (хапя), а в 3 л. мн.ч. на -ят (хапят).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*xap-
Звукоподражателен корен, свързан с бързо поемане, захапване. Сродни думи има в повечето славянски езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кучето хапе
  • хапя си устните
Фразеологизми:
  • хапя си езика
  • куче, което лае, не хапе

Популярни търсения и запитвания за хапя

хапя : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник