Енциклопения на българския език

формула

[ˈformuɫɐ]

формула значение:

1. (наука (математика, химия, физика)) Символен запис на закон, правило, съотношение или състав чрез букви, цифри и знаци.
2. (общо) Кратко и сбито определение или израз на някакво положение или догма.
3. (преносно) Начин, средство или метод за постигане на нещо (рецепта за успех).
Ударение
фо̀рмула
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
фор-му-ла
Род
женски
Мн. число
формули
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на формула

(наука (математика, химия, физика))
  • Формулата за лице на триъгълник е основна в геометрията.
  • Химичната формула на водата е H2O.
(общо)
  • Той намери точната формула, с която да опише ситуацията.
  • Изборната формула беше променена преди вота.
(преносно)
  • Няма универсална формула за щастие.

Как се пише формула

Грешни изписвания: формола, фурмула

Думата се пише с у в средната сричка.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:formula
Умалителна форма на латинската дума 'forma' (форма, вид, правило). Влязла в българския език чрез западноевропейските езици или руски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • химична формула
  • математическа формула
  • формула на успеха
  • търся формула
формула : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник