Енциклопения на българския език

фонограма

[fonoˈɡramɐ]

фонограма значение:

1. (техника/музика) Запис на звукови сигнали (говор, музика и др.) върху носител, който позволява тяхното възпроизвеждане.
Ударение
фоногра'ма
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
фо-но-гра-ма
Род
женски
Мн. число
фонограми
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на фонограма

(техника/музика)
  • Певецът пя на живо, без да използва фонограма.
  • Фонограмата е с лошо качество и има много шум.

Синоними на фонограма

Как се пише фонограма

Грешни изписвания: фунограма, фонуграма, фоногръма
Пише се с две о и едно м (за разлика от граматика).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:phone + gramma
Съставена от гръцките корени 'phone' (звук, глас) и 'gramma' (запис, писмен знак, черта).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • синхронна фонограма
  • пеене на фонограма
фонограма : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник