Енциклопения на българския език

фондохранилище

[fondoxrɐˈniliʃtɛ]

фондохранилище значение:

1. (библиотечно дело / музейно дело) Специализирано помещение или сграда, оборудвана за дългосрочно и безопасно съхранение на библиотечни, архивни или музейни фондове.
Ударение
фондохранѝлище
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
фон-до-хра-ни-ли-ще
Род
среден
Мн. число
фондохранилища
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на фондохранилище

(библиотечно дело / музейно дело)
  • Достъпът до главното фондохранилище е ограничен само за служители.
  • Температурата и влажността във фондохранилището се контролират денонощно.

Синоними на фондохранилище

Как се пише фондохранилище

Сложна дума със съединителна гласна -о- между корените фонд и хранилище.

Етимология

Произход:Смесен
Оригинална дума:fond (фр.) + хранилище (бълг.)
Сложна дума, съставена от заемката 'фонд' (френски през руски) и старобългарската основа 'хранилище'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • библиотечно фондохранилище
  • музейно фондохранилище
фондохранилище : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник