фон
[fɔn]
фон значение:
1. (изкуство) Задният план на картина, снимка или сценична обстановка, върху който се открояват основните фигури или предмети.
2. (аудио) Шум, музика или звуци, които звучат тихо зад основния звук (говор, мелодия).
3. (преносно) Обща обстановка, среда или съвкупност от обстоятелства, при които се случва нещо.
- Ударение
- фо̀н
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- фон
- Род
- мъжки
- Мн. число
- фонове
Примери за използване на фон
(изкуство)
- Портретът е нарисуван на тъмен фон.
- На фона на синьото небе се виждаха бели облаци.
(аудио)
- Разговорът протичаше на фона на тиха музика.
- Чуваше се неприятен шумов фон в записа.
(преносно)
- Това постижение е значимо на фона на икономическата криза.
- Историческият фон на романа е добре проучен.
Синоними на фон
Антоними на фон
Как се пише фон
Едносрична дума, пише се с о.
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:fond
Заета от френската дума 'fond', произлизаща от латинската 'fundus' (дъно, основа).
Употреба
Чести словосъчетания:
- на фона на
- шумов фон
- радиационен фон
- музикален фон