Енциклопения на българския език

фокус

[ˈfɔ.kus]

фокус значение:

1. (физика/оптика) Точка, в която се пресичат след пречупване или отражение успоредни лъчи, преминаващи през оптична система.
2. (преносно) Център на внимание, основна тема или обект на интерес.
3. (развлечение) Ловък трик, извършен с бързина на ръцете и отвличане на вниманието, който създава илюзия за нещо свръхестествено.
Ударение
фо̀кус
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
фо-кус
Род
мъжки
Мн. число
фокуси
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на фокус

(физика/оптика)
  • Обективът имаше нужда от настройка на фокуса.
  • Лъчите се събират в главния фокус на лещата.
(преносно)
  • Икономическата криза е във фокуса на днешните новини.
  • Тя обичаше да бъде във фокуса на събитията.
(развлечение)
  • Илюзионистът направи невероятен фокус с карти.
  • Децата се радваха на фокусите с изчезващия заек.

Антоними на фокус

Как се пише фокус

Грешни изписвания: фокос, фукус

Думата е чуждица и се пише по установена традиция с у в края (от лат. -us).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:focus
От латинското 'focus' (огнище). В оптиката е въведено от Кеплер (1604) като 'мястото, където се събират лъчите' (както топлината в огнището). Значението 'трик' идва вероятно чрез немски или от асоциация с илюзионизма (hocus-pocus).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • на фокус
  • правя фокус
  • извън фокус
Фразеологизми:
  • във фокуса на вниманието
  • номерa и фокуси

Популярни търсения и запитвания за фокус